Сложете край на тази скрита война и тогава всички войни ще приключат, ще постигнем истински траен световен мир, част 2 от 9

Сега имаме бедствия всеки ден. Всеки ден, ако гледате някой от каналите, телевизионните канали или дори интернет каналите, винаги ще видите някакви бедствия - безпрецедентни бедствия навсякъде. Хората умират, имуществото е разрушено, земеделската земя или реколтата са унищожени. Хората стават все по-отчаяни. Все повече хора дори не знаят какво означава „храната задоволява“. Ядат днес, но не знаят дали утре ще имат храна. Ядат сутринта. Не знаят дали вечерта ще получат нещо. Всичко това, защото унищожаваме същността на оцеляването. Същността на ЛЮБОВТА, която е основата на целия живот във вселената. Тя е: да се отнасяме към всички така, както бихме искали да се отнасят към нас.

Хората все още спят на улицата в много тънки палатки при бурно, снежно, яростно, дъждовно време, в тънка, много тънка палатка, а снегът покрива всичко. Те са бездомни. Те не са родени бездомни. Преди не са били бездомни. Може би са станали бездомни поради загуба на работа, тежки данъци или сериозно заболяване, за което не са могли да си позволят да платят, но са били принудени да го направят, защото е трябвало да оцелеят. И след всичко това, нямат нищо останало. Така че трябва да живеят на улицата, без храна, без дом, без вода, без баня. Трябва да преглътнат достойнството си, за да излязат да просят храна или да ядат от мръсните кофи за боклук! Трябва да се сгушват заедно, ако изобщо е възможно в тази малка палатка.

Докато ние харчим трилиони долари, за да убиваме другите. Те са другите, които изглеждат също като нас, с нос по средата, уста под него и две очи от двете страни. И ние продължаваме да харчим все повече и повече за все по-„невероятни” оръжия, които не бихте могли да си представите преди няколко стотици години, или дори преди десетина години, само за да убиваме по-точно, само за да причиняваме повече разруха, унищожение навсякъде, така че другите хора, макар и да не бъдат убити от куршуми, все пак да умират от глад, от студ, защото [няма] електричество, няма вода, няма храна, реколтата им е унищожена. Вече не знам кои сме ние. Думата „човек“ подхожда ли ни вече?

Днес сме по-лоши от животните. Животните(-хора) не ни правят нищо лошо. Те просто ни помагат, обичат ни. Ако мислите, че кравите(-хора) са различни от кучетата(-хора), помислете отново. Ако видите някои от видеоклиповете, които екипът на новините и аз събирахме за вас, ще разберете. Няма разлика между кравите-, козите-, овцете- и другите животни(-хора) и вашите домашни любимци кучета, котки, птици. Ако не са ви виждали, ако кравата-човек не ви е виждала от дълго време и вие се върнете, тя ще ви посрещне, като ви блъсне с главата си. Понякога тя би поела риска от други животни или дори от отровна змия, за да ви защити – има толкова много такива истински истории.

Дори пилето-човек, което без колебание бихте изяли, наслаждавайки се на страданието, на кръвта и плътта му - би ви обичало безкрайно. Те са интелигентни. Имат ДНК, почти като човешката. Веднъж си направих шега с някои от моите помощници. Понеже те казваха, че пилетата-хора имат ДНК, почти като човешката, аз им казах: „О, знам човек, който има ДНК, почти като на пиле-човек.“ Но това не е забавна шега. Не е. Тогава беше забавно, те се смяха. Но изобщо не е забавно, когато животът им зависи от вашата милост, а вие не им показвате никаква.

Имаме толкова много храна за ядене. Някои хора в Олак (Виетнам) не ядат дори ориз, а само зеленчуци и някои плодове. Те се тренират така, за да могат дори да плават по вода, да медитират по вода. Събрах някои от тези истории и видеоклипове, но имаме твърде много, така че не можем винаги да покажем всичко. Надявам се да намерят някои от тях и да ви ги покажат. Само един или два примера, но има много, много други.

Ms. Tuyết: Казвам се Фам Ким Тует. Живея в селцето Дай Ан, община Той Ан Хой, окръг Ке Сач.

Đoàn Như Phú: Г-жо Тует, кога за първи път открихте способността си да плавате по вода?

Ms. Tuyết: Преди около осем или девет години. Защото тогава, около 10 октомври 2009 г., спрях да ям ориз. Тогава един ден чух глас, който сякаш ми шепнеше в ухото: „Слез до реката, ще плаваш по водата.“ Първоначално не повярвах. Но по-късно видях по телевизията, че един баща и синът му могат да плават. Така че си казах: „Добре, нека да опитам.“ […]

Đoàn Như Phú: О, Боже мой, хора, това е толкова трудно да се повярва. Тя наистина може да лежи върху водата в пълна лотосова поза, напълно отпусната, оставяйки течението да я носи. Тя казва, че може да остане така от сутринта до следобеда, но се притеснява, че течението може да я отнесе към места със стръмни брегове или препятствия. А ако внезапно мине лодка, това може да бъде много опасно. Защото когато човек лежи в медитация, може случайно да заспи. Разбирате ли? Медитира, докато лежи върху водата. За първи път виждам нещо подобно. За първи път виждате, нали? Виждате ли, тя лежи там и медитира, напълно отпусната, оставяйки течението да я носи. Аплодирайте я, деца! Това е невероятно. И може дори да се усмихва, докато го прави. Хора, тя плава така вече повече от пет минути. И казва, че може да продължи да плава така колкото иска, колкото дълго иска. […]

Ms. Tuyết: Първия път, когато слязох в реката, дъщеря ми каза: „Мамо, съчини ми няколко стиха.“ Така че излязох от реката и казах: „Какво знам аз за писането на поезия?“ Но после се замислих за момент и казах: „Лежейки върху водата, се чувствам толкова свободна и спокойна. Засега се храня само с плодове и зеленчуци.“ И имам предвид, че наистина ям само зеленчуци. […]

Дори да ядете само зеленчуци, оцелявате и изглеждате добре, чувствате се добре. Нищо не ви липсва. Дори скромните картофи, домати или малки бобчета ще ви дадат достатъчно храна и енергия, за да живеете и да живеете добре.

Ние, екипът на новините и аз, събираме всеки ден всичко, което можем, всичко, което мога, в малкото си свободно време. Защото трябва да правя много неща. Трябва сама да проверявам и редактирам всички предавания по Суприм Мастър Телевижън. И правя фотографии, редактирам ги, подбирам ги. И правя и много други неща, така наречените си домашни задачи, домакинска работа, готвя си сама. И пера каквото мога. Дори да простирам и събирам дрехите си отнема време, тъй като тук няма автоматична перална машина, всичко отнема време. Радвам се, че имам много малко място за почистване. И дрехите ми са скромни, много лесни за пране. Но все пак, всичко отнема време.

Бих искала да мога да правя повече за света. Но за това трябва да медитирам много, много, колкото може повече часове. И трябва да получавам и да се справям с инструкции отвътре. Не само инструкции от Боговете и Троицата, но и доклади от различни Крале, различни Отдели на Небесата. И трябва да изразходвам енергията си, за да благославям хората. На първо място са моите ученици, защото те все още не са напълно зрели. Каквото виждат в своите вътрешни видения още не е много. Те ще трябва да продължават да израстват. Но аз се гордея с тях, защото повечето от тях израстват много добре и са много искрени. Особено в днешно време, те са по-настоятелни, по-усърдни в духовната си практика, така че израстват много добре.

Photo Caption: С Божията любов, живей смирено в ъгъла на градината си, за да помагаш по всякакъв възможен начин

Изтегляне на снимка