Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Само да ви кажа, че лисицата-човек, която дойде миналия път, се връща още няколко пъти – отдалече. Имам предвид, че за нея това е дълъг, далечен път. Това е съседната гора. Тя е свързана с тази гора. Просто е различна част от нея и не са заедно като едно цяло. Тя дойде само за да ми каже: „Не се страхувай, мирът е близо.“ Желая ѝ всичко най-добро. Сърцето ми е дълбоко трогнато. Наистина много я обичам. Тя няма име. Не ми е позволено да ѝ дам име, затова я наричам Лейди Лисица, понеже е дама. Но по някаква причина не ми е позволено да я наричам така. Трябва да ѝ викам „лисицата без име“, за да се приближи и да ми отговори. О, тогава тя тича толкова бързо насам! И надава напевни викове − толкова красив глас, красив глас, мелодичен напев, гласът, изразителни високи тонове и радостен ритъм! Толкова красива, красива душа – просто е направила погрешни стъпки в миналия си живот. Всъщност тя не е била моя ученичка в предишен живот. Просто се опитвала да проучи онова, което преподавах тогава, за да осмива мен и учението ми и да върши точно обратното − за забавление, от невежество, предполагам. Всичко това, за да докаже, че греша! Затова сега се е превърнала в лисица-човек и дълбоко се разкайва. Затова дойде и се опита да намери някакъв предлог да бъде близо до мен, а също и да ми се отплати за добротата, за учението ми, макар че тогава не го е оценила, а сега го знае. Обикновено научавате повече, след като напуснете тялото си, но понякога е твърде късно, защото кармата невинаги идва веднага или достатъчно скоро. Дори при някои хора, натрупали твърде тежка карма, астралното им тяло вече е затворено или наказвано в ада, докато самите те още са във физическото си тяло. Докато са още живи, те не могат да почувстват нищо, не могат да узнаят нищо. Поради това не вярват в кармичното възмездие и продължават да вършат лоши неща. Това е жалко. Надявам се този пример с лисицата-човек да накара хората да преосмислят по-задълбочено действията, мислите и думите си. Днес беше много бурен ден, защото трябваше да водя тежка битка за един т.нар. ученик. Днес много неща се преплетоха. Всички вие – моля, постарайте се да попълните запасите си за всеки случай, ако възникне извънредна ситуация някъде, където да останете без храна. Купете неща – купете храна, която се съхранява дълго, и такава, която не изисква готвене или друго, в случай че нямате достатъчно гориво за готвене. В гората аз не се тревожа особено за това, защото навсякъде има много сухи съчки. Но за вас, които живеете в града, може да е трудно. Затова, моля, имайте поне малко запаси за извънредни ситуации, ако нещо се случи и повредата не може да бъде отстранена достатъчно бързо или изобщо. Винаги бъдете внимателни. Винаги мислете за бъдещето. Все още сме във война навсякъде около нас. Това е жалко, защото хората са толкова интелигентни. Те могат дори да стигнат до Луната, Марс и другаде и да постигат неща, немислими само допреди няколко десетилетия или век. Но все още не могат да се разберат да живеят в мир и да се защитават взаимно, което означава да защитават самите себе си. Днес трябваше да се боря със силите на ада, за да освободя един от т.нар. ученици, които са много, много трудни за спасяване. Но някои от учениците ми все още са като него, повече или по-малко. И това ми струваше много енергия и време. А тези две неща са много важни за мен. Имам нужда от тях. Имам нужда от енергия. Имам нужда от време. Защо ме известиха толкова късно за този ученик в ада? Обичам Лейди Лисица от цялото си сърце. Изпращам ѝ цялата Любов, която мога и която тя е способна да приеме, за да знае колко много я обичам и че все пак има някой, който я обича и го е грижа за нея. Пожелавам ѝ всичко най-добро, в БОЖИЯТА Милост. Благодаря на БОГ, че я закриля, че я държи в безопасност. Работех, но излязох да кипна вода, и тогава чух някакъв много, много слаб гласец. Помислих, че идва от Суприм Мастър ТВ, но не беше оттам. Тогава попитах: „Ти ли си, лисице без име?“ И тя веднага, о, с много радостен глас, много силен глас, ми даде да разбера, че е тя. После продължи известно време да ми разказва разни неща. А аз казах: „О, моля те, не е нужно да изминаваш толкова дълъг път заради мен. Грижи се за себе си. Имаше ли достатъчно храна днес?“ Тя отговори: „Да.“ И пи нещо. Оставям нещо за пиене навън, близо до палатката си, където мога да си проправя път през горските храсти, или наблизо, където има празна поляна и тъй нататък – слагам малко вода. Не ми е позволено да ги храня, но понякога не мога да се сдържа. Оставям им нещо – малко сух протеин, който да издържи известно време, в случай че не го открият веднага. Боже мой! Боже мой, сърцето ми никога не може да намери покой, макар че мирът настъпи и цялата планета му се радва, всеки с достатъчно заслуги го чувства и получава благословията от енергията на мира. Но дори така, аз самата не усещам този мир. Работата и проблемите стават все повече, защото негативните сили полагат огромни усилия да ни нападат. Но мисля, че е като при свещта. Преди да угасне, пламъкът ѝ лумва ярко. Затова искрено се надявам скоро световният мир да бъде обявен официално. Непрекъснато ми го казват всички животни-хора, нашият МАПА и ВЪРХОВНО Могъщата Троица, но нямам достатъчно търпение да чакам дотогава. Но трябва, защото в момента нищо друго не може да се направи. Както ви каза един от Кралете, ако Ние използваме цялата Си сила, за да унищожим негативното, тогава и светът такъв, какъвто е, също ще бъде унищожен, защото е нужна огромна сила, за да се унищожи негативното, тъй като много от тях са скрити и в човешки тела, и навсякъде другаде. В празна, занемарена колиба насред полето, в хралупа в дървото, в дупка в земята, в пукнатина в камъка, например, или в гъсти храсталаци, в изоставена къща, в необитаеми сгради – те могат да се скрият навсякъде и да създават проблеми, и се фокусират много върху мен. Затова понякога имам главоболие. Докато ви говоря сега, също имам главоболие, включително от последиците от неотдавнашното ми падане. Но съм добре, иначе съм добре. Моля ви, не се тревожете. Просто ви разказвам за себе си, за дейностите си, какво ми се е случило и прочее, защото постоянно искате да знаете. А не ви разказвам често. Много неща не съм ви разказвала, макар да изглежда, че вече съм ви казала много – но това е нищо, само върхът на айсберга. Дори да исках, нямам достатъчно време да ви разказвам всичко, което правя всеки ден. Споделям по нещо, за да знаете поне, че върша нещо, и донякъде да разберете какво е нужно да прави един Учител. Но ако искате истински да разберете един Учител, трябва самите вие да сте такива. Никой не може да ви разкаже всичко за това. Екипът ми разполага с много доклади от Кралете. В момента ги публикуват във Важните Новини, така че има много неща, които да научите, макар това всъщност да не е много. Но в момента БОГ не позволява повече на нито един Крал да ме посещава. Миналия път, когато БОГ пожела да обявя, че съм Буда Майтрея, и също завърналият се Исус Христос, всички Крале дойдоха – дори и лошите крале, като кралете на войната или негативните крале, всички дойдоха да изразят почитта си. Така че само някои Крале, най-могъщите Крале-Буди могат да дойдат, като тези, които съм записала за вас – някои кратки, други дълги. Първоначално не възнамерявах да записвам нищо за това. Затова първите няколко записа, някои вече излъчени, а други не, са по-кратки и не много подробни. По-късно си помислих: „Добре, когато БОГ позволи, ще правя малко по-дълги записи на това, което си спомням.“ А сега БОГ го спря – никой Крал вече не може да идва. Добре, какво да се прави. Защото ако Те дойдат, вече не могат да помогнат много, тъй като ако дойде още сила, планетата ще бъде напълно унищожена. Сега разбирате. Ще ви разкажа и запиша всичко друго, което мога. Имайте мир, наслаждавайте се на мира и помагайте на другите с каквото можете, особено като споделяте познанието за ИСТИНАТА НА БОЖИЕТО УЧЕНИЕ чрез жив Учител. Благодарим на БОГ, на нашите Единствени Родители, за цялото Милосърдие, цялата Прошка, цялата Благословия, цялата Благодат, цялата Любов. Благодарим Ти, ГОСПОДИ. Благодарим, благодарим от сърце. Нека Ти също бъдеш добре, ГОСПОДИ. Амин. Обичаме Те. О, между другото, имам една добра новина, която малцина знаят и която бих искала да споделя с всички: това новоизобретено лекарство за диабет без игли, което ще спаси живота на много хора, ще им предложи удобство, а също и финансово облекчение. Благодарим на БОГ отново, отново и отново. Хората и животните-хора, които страдат от диабет, вече не се налага да си правят инжекции с игла, което е с убождане и е неприятно, защото в Австралия са разработили и вече продават този вид лекарство без игла. Просто го нанасяш върху кожата и то действа незабавно. Не боли и е много по-лесно както за хората, така и за кучетата-хора. Photo Caption: „Виждам хармонията в дивата природа и се питам за бъдещето на човешкия свят!“
