Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Разбира се, тялото е все още свързано с душата. Иначе бихте умрели. Има една нишка, която ни свързва с душата, независимо на кое ниво отивате. Тя се прекъсва, когато умрете. Но преди да умрете, сте свързани с нея. Така че например, когато сте тук, в присъствието на Учителя, тялото ви също поема чрез близостта на тялото, то подхранва душата. Разбирате ли? И например, когато обикновените хора спят, душата излиза, за да си почине. Защото тялото прави всякакви неща. Понякога е много изморително за тялото да маневрира. По този начин, ако правим грешни неща, като например нараняваме хората, понеже сме едно, тогава ако тази душа се чувства наранена, това засяга и нашата душа. И тогава според закона за компенсацията, вие трябва да дадете нещо на наранената душа. И ако по погрешка нараните някого, тогава ще трябва да плащате той или тя да се възстанови. Физически е така, духовното е подобно. Ето защо каквото използваме в този свят, макар и да е за физическа употреба, като да ядем нещо или да вземем нещо, винаги трябва да споделим нашите заслуги. Затова ако трупаме много или ядем много, никой няма да ни каже нищо, но ще трябва да си платим духовно. Това не означава, че колкото повече ядеш, толкова е по-добре за теб. Не е така, само защото е безплатно или защото си богат. Ти пак трябва да си платиш, дори това да са твоите пари. Плащаш духовно. Някои духовни точки трябва да отидат за него или нея, за да еволюира. Ето така всички същества еволюират. Разбирате ли? По-добре, че ние медитираме много и по този начин имаме много духовни заслуги. И дори да изхарчим някои за храна или други неща или случайно да нараним някого, все пак имаме достатъчно, за да покрие нуждите ни. Например, когато ви се случи злополука, душата просто напуска тялото. И ако почувстваш болка, това е просто умът и физическата реакция на нервите. Душата е напуснала. Обикновено повечето хора не чувстват болка. В повечето случаи, ако хората не са много, много грешни, когато умират, не чувстват болка. Или когато им се случи злополука, не чувстват много болка, защото душата напуска и се старае да облекчи болката на тялото. Когато сме направили нещо, което ни носи тежък товар, тогава душата също напуска. Или когато болката е твърде голяма, припадаш. Защото душата веднага напуска. Тя не иска да стои на такова тясно място и в болезнено тяло, болезнен инструмент. Душата е свободна, но ние все още имаме нужда от добра връзка. Във физическото тяло имаме нужда от по-голяма връзка с Божественото. Така че душата се чувства щастлива и се издига нагоре. А когато се издигне, тя също може да се храни духовно там. Не само чрез контакта с тялото, но и чрез контакта на душата горе с божествената връзка. Тялото е само за да дава и поема кармата (отплатата), а също за да дава и поема духовната благословия. Затова дори да не се чувствате издигнати, но тялото ви се намира близо до източника на благословия, тогава то се чувства добре. Умът също се чувства добре, релаксиран, и в тази ситуация тялото се лекува.
